ОУ"Васил Априлов"-Бургас
8:50 часа
- Така, кой иска да реши задача шеста от сборника?-попита Георгиева.
Три ръце моментално се вдигнаха.
- А, чакай малко! Забравих, че трябваше да изпитам Пешо!
- Ама това не е честно!-изплака Гошко-Исках аз да изляза!
- Е, какво толкова.
- Госпожо? - каза Пешо - Може ли преди това да отида до тоалетната?
- Може ли и аз също? - попита Гошо.
- Добре, но не бягайте!
Двете деца тръгнаха и Георги побягна. Пешо не хареса много това. В банята Пешо попита:
- Защо бяга по коридора? Това показва, че не уважаваш госпожата.
- Млъкни, идиот такъв! Кой знае колко ще се изложиш на задачата! - ядосан отвърна Гошо.
- Ти си идиотът тук!
Георги вече съвсем се ядоса и ритна Пешко към тоалетната,където той падна по лице на пода, после затвори вратата и каза:
- Ако кажеш на някой за това брат ми ще те пребие!ЧУВАШ ЛИ!
Голямото междучасие вече беше започнало и побойникът изскочи навън. Пешо започна да плаче и си сложи ръката на дръжката, за да излезе.После се замисли за това колко е мръсна тоалетната. Миришеше УЖАСНО, никой не пускаше водата, по земята имаше урина, нямаше сапун и имаше кофа за боклук, препълнена и заобиколена с отпадъци. Докато си миеше ръцете само с вода чу силно блъскане по вратата зад него и веднага се сети,че е Георги. Може би искаше да се извини? Едва ли. Пешо се скри в една кабинка без да издава никакви звуци. После чу как Георги си говори с Иван Ангелов за него.
- Виждал ли си Пешо някъде? Кажи.
- Не. Хайде да го потърсим!
- Хайде!
Пешо съвсем се изплаши. Ами ако влязат при него? Мъртъв е!
- Ти защо искаше да отидем до тоалетната? - попита Иван.
- Не видя ли онова нещо на стената?
- Не.
- Докато вървях в стола без да искам докоснах някакво черно нещо на стената и сега ми е по ръцете.
- Какво е?
- Сигурно някакви боклуци и мръсотии.
Измиха си ръцете и си тръгнаха. Пешо се успокои. За него се случи чудо. Той реши да стои тук още малко и си извади телефона. Започна да си гледа фейсбука. Всеки път, когато виждаше пост от групата ,,Clash Royale Bulgaria'' се чудеше колко глупави може да са някои хора, постовете там бяха едни и същи. Много хора пишеха неграмотно. Псуваха се и искаха само да им харесват постовете, сякаш така печелят пари. Играта обаче му беше интересна и всички в училището я играеха. Видя и пост от Виолета Атанасова, негова съученичка, която нямаше особено добри оценки. Беше си направила нещо като селфи. Имаше 53 харесвания и 16 коментара, без споделяния. Какъв е смисълът да се сподели това? Видя и пост на Христо Станчев. Беше написал ,,Тагвам само най-готините'' и беше тагнал още 41 човека. Пешо се зарадва, защото той беше един от тези 41 човека, а Христо имаше цели 1027 приятели. Едва ли познаваше всички от тях, което беше малко тревожно за Пешко. Може някой ,,приятел'' да му намери адреса и да го убие! Преди детето да продължи да гледа фейса си, видя че има една нова покана за приятелство. Беше от Мартин Колев. Профилът му беше празен, имаше само профилна снимка на мъж. Според Пешо беше на около 40 години. Това беше тревожно! Може би иска да го намери и да го убие! Той не прие поканата. Помисли си, че Христо би приел поканата без изобщо да помисли за последствията. Спря да си мисли за това и продължи да чете. Следващият пост също беше от Станчев. Имаше само текст. Беше ,,Ние сме тук'', постнат преди една секунда. Пешо не се изплаши, сигурно е била някаква шега, но изведнъж настръхна и изпусна телефона в тоалетната. Чу силен, непознат звук и усети миризма. Беше отвратителна, много по-лоша от тази в тоалетните. После чу стъпки и тежко дишане. Имаше някой в банята, или нещо. Създанието започна да говори:
- Пешо, Пешоооо, момче, ела тук, ще ти е добре тук, елааааа тууууук, ще ти е добре тук, дете, ела с нас, ела с нас, ела с нас.
Гласът звучеше зловещо, като глас на някакъв призрак. Горкото дете нямаше идея какво става, мислеше си, че има някакви халюцинации и си повтаряше, че не е реално.
-Хайдееее, ще закъснееш за чаааааас!
Гласът спря, Пешко си помисли, че нещото го няма и веднага повърна. Повръщаното се разсипа навсякъде в кабинката. Детето си изми ръцете и реши да отиде при сестрата. Изведнъж токът спря и беше обявено, че учениците няма да могат да учат докато оправят проблемите.
9:10 часа
Мария Димитрова започна да се качва по стълбите,защото винаги влизаше по-рано,но изведнъж обявиха,че токът е спрял и учениците ще трябва да изчакат докато влязат.Тя видя как всички деца се радват и веднага тръгват към двора,за да продължат да играят.Филип Тодоров дойде при нея и започнаха да си говорят.
-Ти виждала ли си Пешо някъде?
-Не,да го намерим ли?Сигурно е на двора.
Тодоров се замисли за малко и рече:
-Не,най-вероятно е в стаята.
Учениците тръгнаха към класната стая.
-Според теб защо спря тока?-пита Мария.
-Може би има извънземни!-отвърна Филип.
-Сериозна съм!
-Спокойно,не е спрял завинаги.
Двете деца отвориха вратата и бяха наистина изненадани от това,което видяха.Там бяха Георги и Иван,писаха нещо в тетрадката на Димитрова.
-Хей!-обади се Мария.
-Какво?-отвърна Иван.
-Стига!-Каза Филип.
-Няма.
-Как може да си толкова жалък,Георги!-извика Филип.
-Спрете!Това е безмислено!Да се държим като нормални хора!-ядосано извика Мария Димитрова.
Георги и Филип се гледаха за около 20 секунди без да гъкнат.Гошо се накани да направи нещо.Започна да си отваря устата,но беше прекъснат от силен звук-токът си дойде.
-Токът се върна!-Радостно каза Иван.
-Ще те изкажа на госпожата,защо ми драска в учебниците?-Попита Мария Георги
Гошко и Иван помълчаха за няколко секунди и после тръгнаха да бягат към вратата,но имаше един проблем-тя изобщо не се отваряше.Продължаваха да се опитват да отворят и да блъскат,но вратата беше някак си заключена.Накрая се отказаха.
-Просто невероятно!Някой е заключил!-Оплака се Иван.
-Ох,боже!-Обади се Георги и въздъхна.
-Някой има ли й номера?-попита Филип.
Никой нищо не каза.Изведнъж техниката(както я наричаше Георгиева) се включи и прожектира на дъската снимка на Мария,от първия учебен ден.Никой не забеляза това,докато Георги не извика:
-Вижте дъската!Какво забога е това?
Всички погледнаха и бяха шокирани,Мария попита:
-Кой го включи?
-Невъзможно е да е бил някой от нас,сигурно си правят някаква шега с нас!-каза Филип.
-Или е развалено.-добави Мария.
Техниката изведнъж се изключи,след 3 секунди пак се включи и показа същата снимка,направи това още 4 пъти.
-Просто има някакви проблеми с тока,голяма работа.Да намерим начин да се измъкнем!-каза Иван.
Мария отиде до тетрадката си,за да види какво са написали Иван и Георги,но там не беше написано абсолютно нищо.Изведнъж се сети,че номера на госпожата беше в бележника й за записки.На мястото на номера,обаче беше написано с фулмастри,с цветовете на дъгата: С М Ъ Р Т З А М А Р И Я. Тя се уплаши и нададе вик.Всички дойдоха при нея и го видяха,преди някой да гъкне техниката се изключи.След около 20 секунди се включи и цветята,който държеше Мария бяха увяхнали, и до нея имаше три случайни деца, на около 3-4 години. Всички в стаята бяха шок, и Мария започна да плаче.Филип се опита да я успокои:
-Не се тревожи,това е само шега!
Техниката се изключи,пак се включи и се чу смях,като на клоун.Всички деца после видяха как Мария от снимката гледа точно към тях.След 30 секунди мълчание се чу друг смях и от на снимката започна да тече кръв.После се чу силна циркова музика и гласове на деца,който започнаха да пеят:
-Скъпи деца,елате и се присъединете към нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Там всичките ви мечти ще се сбъднат!
Всички започнаха да плачат,а Филип се качи на един чин и разруши техниката.
Музиката и гласовете моментално спряха,всички се упсокойха.Но след малко терорът се върна.
-Ох,не!Как можахте!Вие сте лоши деца!Вие ядосахте Господин Базан!Той ни каза,че иска да се запознае с вас!Време е да дойдете при нас във цирка!-казаха гласовете.
-Какво за Бога се случва тук!?-изкрещя Георги.
-Страх ме е!-каза Мария.
-Звъннете на 112!-извика Филип.
Иван си извади телефона и звънна,на телефона му казаха гласовете на деца:
-Не се тревожи,скъпи Иванчо!Не ви трябва такава помощ!Приятелят ни ще дойде да ви помогне!Хайде,ела при нас въ....
Иван затвори и си хвърли телефона на пода от страх.
-Какво стана!-уплашено попита Мария.
-Да скочим през прозореца!-изкрещя Георги.
-Ти луд ли си бе!?-каза Филип.
От едно от шкафчетата в края на стаята започна да се чува детски смях,и силно удряне,всякаш някой се опитва да излезе от там.Изведнъж вратата започна бавно да се отваря и се подаде ръка,в бяла ръкавица.После вратата се отвори и оттам излезе клоун,облечен в червен и син костюм,по лицето си имаше много,много грим,носеше големи обувки,косата му беше червена и имаше голяма панделка на врата.
-Здравейте,мили дечица,кой иска да играем?-каза той.
Учениците стояха на местата си,бяха твърде уплашени за да правят каквото и да е.Клоунът се засмя и започна да бяга към Георги.Детето взе един стол и го хвърли към него.Оцели го в главата и от там текна кръв,която се разля наоколо.
-Ти не си добро дете,Гошко!-каза чудовището.
Очите на клоуна станаха кърваво червени и той започна да ръмжи като някакъв звяр.Устата му пълна с остри зъби се отвори и оттам започна да излиза черна течност.Филип вдигна една маса и я хвърли колкото можа по-силно по нещото,то падна на земята и той продължи да го удря със стола,за да го убие.Изведнъж цирковата музика спря и тялото на клоуна започна да се топи и накрая се превърна в голяма локва от онази черна течност.Течността се изпари и децата се упокоиха малко,после вратата се отвори.
-КАКВО БЕШЕ ТОВА?!!КАКВО СЕ СЛУЧВА!-изплака Мария.
Иван звънна на 112,но не му повярваха.Никой не би повярвал на това.
-Какво да правим?-уплашено попита Георги.
-Не знам,никой не би ни повярвал!Може и да ни помислят за луди!-каза Мария.
Гласовете на децата се върнаха и казаха:
-Спокойно! Ние ще се върнем за вас, деца!
Учениците бързо избягаха от стаята преди да умрат от страх. Госпожа Георгиева ги видя и попита уплашено:
-Какво има? Защо сте толкова притеснени? Какво стана?
Имаше кратко мълчание, после Филип каза:
-Техниката се счупи и падна на земята!Много се стреснахме!
____________
* Впрочем от 19 ноември вече си има име, както и промо постер :) Текат редакции. Авторът е на поста си и твори.
декември, 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар