Family jewels: ММ

   












Мартин Макелов, 11 г. Тук са първите три части на тая дълга и страшна история, която все още няма име и се нарича просто "книгата"*. Рисунките са на автора :)



I

                                                            16 януари,2016
ОУ"Васил Априлов"-Бургас
                                                                        8:50 часа

- Така, кой иска да реши задача шеста от сборника?-попита Георгиева.
Три ръце моментално се вдигнаха.
- А, чакай малко! Забравих, че трябваше да изпитам Пешо!
- Ама това не е честно!-изплака Гошко-Исках аз да изляза!
- Е, какво толкова.
- Госпожо? - каза Пешо - Може ли преди това да отида до тоалетната?
- Може ли и аз също? - попита Гошо.
- Добре, но не бягайте!
Двете деца тръгнаха и Георги побягна. Пешо не хареса много това. В банята Пешо попита:
- Защо бяга по кориодора? Това показва, че не уважаваш госпожата.
- Млъкни, идиот такъв! Кой знае колко ще се изложиш на задачата! - ядосан отвърна Гошо.
- Ти си идиотът тук!
Георги вече съвсем се ядоса и ритна Пешко към тоалетната,където той падна по лице на пода, после затвори вратата и каза:
- Ако кажеш на някой за това брат ми ще те пребие!ЧУВАШ ЛИ!
Голямото междучасие вече беше започнало и побойникът изскочи навън. Пешо започна да плаче и си сложи ръката на дръжката, за да излезе.После се замисли за това колко е мръсна тоалетната. Миришеше УЖАСНО, никой не пускаше водата, по земята имаше урина, нямаше сапун и имаше кофа за боклук, препълнена и заобиколена с отпадъци. Докато си миеше ръцете само с вода чу силно блъскане по вратата зад него и веднага се сети,че е Георги. Може би искаше да се извини? Едва ли. Пешо се скри в една кабинка без да издава никакви звуци. После чу как Георги си говори с Иван Ангелов за него.
- Виждал ли си Пешо някъде? Кажи.
- Не. Хайде да го потърсим!
- Хайде!
Пешо съвсем се изплаши. Ами ако влязат при него?  Мъртъв е!
- Ти защо искаше да отидем до тоалетната? - попита Иван.
- Не видя ли онова нещо на стената?
- Не.
- Докато вървях в стола без да искам докоснах някакво черно нещо на стената и сега ми е по ръцете.
- Какво е?
- Сигурно някакви боклуци и мръсотии.
Измиха си ръцете и си тръгнаха. Пешо се успокои. За него се случи чудо. Той реши да стои тук още малко и си извади телефона. Започна да си гледа фейсбука. Всеки път, когато виждаше пост от групата ,,Clash Royale Bulgaria'' се чудеше колко глупави може да са някои хора, постовете там бяха едни и същи. Много хора пишеха неграмотно. Псуваха се и искаха само да им харесват постовете, сякаш така печелят пари. Играта обаче му беше интересна и всички в училището я играеха. Видя и пост от Виолета Атанасова, негова съученичка, която нямаше особено добри оценки. Беше си направила нещо като селфи. Имаше 53 харесвания и 16 коментара, без споделяния. Какъв е смисълът да се сподели това? Видя и пост на Христо Станчев. Беше написал ,,Тагвам само най-готините'' и беше тагнал още 41 човека. Пешо се зарадва, защото той беше един от тези 41 човека, а Христо имаше цели 1027 приятели. Едва ли познаваше всички от тях, което беше малко тревожно за Пешко. Може някой ,,приятел'' да му намери адреса и да го убие! Преди детето да продължи да гледа фейса си, видя че има една нова покана за приятелство. Беше от Мартин Колев. Профилът му беше празен, имаше само профилна снимка на мъж. Според Пешо беше на около 40 години. Това беше тревожно! Може би иска да го намери и да го убие! Той не прие поканата. Помисли си, че Христо би приел поканата без изобщо да помисли за последствията. Спря да си мисли за това и продължи да чете. Следващият пост също беше от Станчев. Имаше само текст. Беше ,,Ние сме тук'', постнат преди една секунда. Пешо не се изплаши, сигурно е била някаква шега, но изведнъж настръхна и изпусна телефона в тоалетната. Чу силен, непознат звук и усети миризма. Беше отвратителна, много по-лоша от тази в тоалетните. После чу стъпки и тежко дишане. Имаше някой в банята, или нещо. Създанието започна да говори:
- Пешо, Пешоооо, момче, ела тук, ще ти е добре тук, елааааа тууууук, ще ти е добре тук, дете, ела с нас, ела с нас, ела с нас.
Гласът звучеше зловещо, като глас на някакъв призрак. Горкото дете нямаше идея какво става, мислеше си, че има някакви халюцинации и си повтаряше, че не е реално.
-Хайдееее, ще закъснееш за чаааааас!
Гласът спря, Пешко си помисли, че нещото го няма и веднага повърна. Повръщаното се разсипа навсякъде в кабинката. Детето си изми ръцете и реши да отиде при сестрата. Изведнъж токът спря и беше обявено, че учениците няма да могат да учат докато оправят проблемите.




                                                              
                                                                           
                                                                        9:10 часа

Мария Димитрова започна да се качва по стълбите,защото винаги влизаше по-рано,но изведнъж обявиха,че токът е спрял и учениците ще трябва да изчакат докато влязат.Тя видя как всички деца се радват и веднага тръгват към двора,за да продължат да играят.Филип Тодоров дойде при нея и започнаха да си говорят.
-Ти виждала ли си Пешо някъде?
-Не,да го намерим ли?Сигурно е на двора.
Тодоров се замисли за малко и рече:
-Не,най-вероятно е в стаята.
Учениците тръгнаха към класната стая.
-Според теб защо спря тока?-пита Мария.
-Може би има извънземни!-отвърна Филип.
-Сериозна съм!
-Спокойно,не е спрял завинаги.
Двете деца отвориха вратата и бяха наистина изненадани от това,което видяха.Там бяха Георги и Иван,писаха нещо в тетрадката на Димитрова.
-Хей!-обади се Мария.
-Какво?-отвърна Иван.
-Стига!-Каза Филип.
-Няма.
-Как може да си толкова жалък,Георги!-извика Филип.
-Спрете!Това е безмислено!Да се държим като нормални хора!-ядосано извика Мария Димитрова.
Георги и Филип се гледаха за около 20 секунди без да гъкнат.Гошо се накани да направи нещо.Започна да си отваря устата,но беше прекъснат от силен звук-токът си дойде.
-Токът се върна!-Радостно каза Иван.
-Ще те изкажа на госпожата,защо ми драска в учебниците?-Попита Мария Георги
Гошко и Иван помълчаха за няколко секунди и после тръгнаха да бягат към вратата,но имаше един проблем-тя изобщо не се отваряше.Продължаваха да се опитват да отворят и да блъскат,но вратата беше някак си заключена.Накрая се отказаха.
-Просто невероятно!Някой е заключил!-Оплака се Иван.
-Ох,боже!-Обади се Георги и въздъхна.
-Някой има ли й номера?-попита Филип.
Никой нищо не каза.Изведнъж техниката(както я наричаше Георгиева) се включи и прожектира на дъската снимка на Мария,от първия учебен ден.Никой не забеляза това,докато Георги не извика:
-Вижте дъската!Какво забога е това?
Всички погледнаха и бяха шокирани,Мария попита:
-Кой го включи?
-Невъзможно е да е бил някой от нас,сигурно си правят някаква шега с нас!-каза Филип.
-Или е развалено.-добави Мария.
Техниката изведнъж се изключи,след 3 секунди пак се включи и показа същата снимка,направи това още 4 пъти.
-Просто има някакви проблеми с тока,голяма работа.Да намерим начин да се измъкнем!-каза Иван.
Мария отиде до тетрадката си,за да види какво са написали Иван и Георги,но там не беше написано абсолютно нищо.Изведнъж се сети,че номера на госпожата беше в бележника й за записки.На мястото на номера,обаче беше написано с фулмастри,с цветовете на дъгата:С М Ъ Р Т З А М А Р И Я.тя се оплаши и нададе вик.Всички дойдоха при нея и го видяха,преди някой да гъкне техниката се изключи.След около 20 секунди се включи и цветята,който държеше Мария бяха овияхнали,и до нея имаше три случайни деца,на около 3-4 години.Всички в стаята бяха шок,и Мария започна да плаче.Филип се опита да я успокой:
-Не се тревожи,това е само шега!
Техниката се изключи,пак се включи и се чу смях,като на клоун.Всички деца после видяха как Мария от снимката гледа точно към тях.След 30 секунди мълчание се чу друг смях и от на снимката започна да тече кръв.После се чу силна циркова музика и гласове на деца,който започнаха да пеят:
-Скъпи деца,елате и се присъединете към нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Елате при нас във цирка!Там всичките ви мечти ще се сбъднат!
Всички започнаха да плачат,а Филип се качи на един чин и разруши техниката.
Музиката и гласовете моментално спряха,всички се упсокойха.Но след малко терорът се върна.
-Ох,не!Как можахте!Вие сте лоши деца!Вие ядосахте Господин Базан!Той ни каза,че иска да се запознае с вас!Време е да дойдете при нас във цирка!-казаха гласовете.
-Какво забога се случва тук!?-изкрещя Георги.
-Страх ме е!-каза Мария.
-Звъннете на 112!-извика Филип.
Иван си извади телефона и звънна,на телефона му казаха гласовете на деца:
-Не се тревожи,скъпи Иванчо!Не ви трябва такава помощ!Приятелят ни ще дойде да ви помогне!Хайде,ела при нас въ....
Иван затвори и си хвърли телефона на пода от страх.
-Какво стана!-уплашено попита Мария.
-Да скочим през прозореца!-изкрещя Георги.
-Ти луд ли си бе!?-каза Филип.
От едно от шкавчетата в края на стаята започна да се чува детски смях,и силно удряне,всякаш някой се опитва да излезе от там.Изведнъж вратата започна бавно да се отваря и се подаде ръка,в бяла ръкавица.После вратата се отвори и оттам излезе клоун,облечен в червен и син костюм,по лицето си имаше много,много грим,носеше големи обувки,косата му беше червена и имаше голяма панделка на врата.
-Здравейте,мили дечица,кой иска да играем?-каза той.
Учениците стояха на местата си,бяха твърде уплашени за да правят каквото и да е.Клоунът се засмя и започна да бяга към Георги.Детето взе един стол и го хвърли към него.Оцели го в главата и от там текна кръв,която се разля наоколо.
-Ти не си добро дете,Гошко!-каза чудовището.
Очите на клоуна станаха кърваво червени и той започна да ръмжи като някакъв звяр.Устата му пълна с остри зъби се отвори и оттам започна да излиза черна течност.Филип вдигна една маса и я хвърли колкото можа по-силно по нещото,то падна на земята и той продължи да го удря със стола,за да го убие.Изведнъж цирковата музика спря и тялото на клоуна започна да се топи и накрая се превърна в голяма локва от онази черна течност.Течността се изпари и децата се упокойха малко,после вратата се отвори.
-КАКВО БЕШЕ ТОВА?!!КАКВО СЕ СЛУЧВА!-изплака Мария.
Иван звънна на 112,но не му повярваха.Никой не би повярвал на това.
-Какво да правим?-уплашено попита Георги.
-Не знам,никой не би ни повярвал!Може и да ни помислят за луди!-каза Мария.
Гласовете на децата се върнаха и казаха:
-Спокойно!Ние ще се върнем за вас,деца!
Учениците вързо избягаха от стаята преди да умрат от страх.Госпожа Георгиева ги видя и попита уплашено:
-Какво има?Защо сте толкова притеснени?Какво стана?
Имаше кратко мълчание,после Филип каза:
-Техниката се счупи и падна на земята!Много се стреснахме!

                                                                         
                                                                               II-Шапкарят




                                                           18 януари,14:00 часа
ресторант ,,Фиеста''-Бургас   

Мартин Колев довърши салатата си и щеше да пита за сметката,но телефонът му звънна.Номерът беше +000000000003.Когато отговори чу познат глас,гласът на Ванеса Александрова.Той отново си спомни за катастрофата,която се случи преди точно една седмица.Гласът каза:
-Къде беше?Трябваш ми много Мартине!
-Къде си?!-загрижено отговори Мартин.
-Помниш ли езерото по пътя към Сарафово?Ние ходихме там всяка седмица.Беше невероятно там!Отиди при него!-подкани го тя.
-Спокойно!Ще дойда!Всичко ще е наред!-отговори Колев,изпълнен с надежда.
-Добре,до по-късно!-отговори гласът и затвори.
Мартин плати сметката и тръгна по пътя към Сарафово.В момента там нямаше почти никой.





                                                            14:20 часа
пътят към Сарафово

Мартин Колев гледаше телефона си и изведнъж забеляза нещо странно-Разговорът с +000000000003 не беше записан в историята на разговорите.Стана му лошо,получи главоболие,изведнъж чу много коли и хора.След малко чу катастрофа и много писъци на непознати хора.Заболя го ръката и видя,че е покрита с кръв.Той искаше да наддаде вик и да избяга,но вярваше,че жена му иска някак си да комуникира с него.Кръвта изчезна и той получи съобщение по Месинджър от Ванеса.Беше:
-Къде си скъпи?
-Идвам-написа й той и побърза.
-Побъзрай,Шапкарят идва!-прати му отново тя.
-Кой е Шапкарят?-попита той.
Той видя как тя му пише нещо,но телефонът се изключи.Мартин го включи и видя,че Месинджърът му е бил изтрит от телефона,също така тапетът му,който преди беше снимка на морето вече беше снимка на Ванеса.
-Не се бой скъпа,идвам за теб.-прошепна той.
Той изобщо не се страхуваше,беше сигурен,че ще намери Жена си и отново ще е щастлив.Беше сигурен,че отново ще е щастлив,че всичко ще е наред.Продължи да върви бързо към езерцето.Искаше да се успокои малко,затова започна да гледа постове в Редит.



                                                            14:45 часа
пътят към Сарафово

Мартин Колев най-после стигна до езерцето и се вгледа в нещо-Видя как той,заедно с жена си,стои на мостчето и гледа към водата.Хората,които видя започнаха да си говорят:
-Искаш ли да отидем на ресторант ,,Фиеста'' на връщане?-попита Мартин(Който седеше на моста)
-Не,хайде да отидем на ,,Хепи'' там повече ми харесва.-каза Ванеса.
-Ех,добре де!Но другия път на Фиестата!-засмя се Мартин(От моста)
-Съгласна!
Мартин Колев(Нормалният) ги видя и си спомни за този разговор,беше преди две седмици.Изведнъж другият Мартин го погледна и каза:
-Как можа,Мартине!Вече не си същият човек!Какво направи!Как можа!Как можа!Как можа!
-Не го обиждай,той не можа да направи нищо!Не е негова вината!-каза Ванеса.
-Тогава кой е виновен?!-попита Мартин(На моста)
-Аз съм виновна!Не трябваше да се държа толкова глупаво!Трябваше да внимавам повече!Съжалявам,Мартине!-изплака тя.
-Не,скъпа,не се тревожи!Той е виновен.-каза Мартин(от моста) и посочи Мартин(нормалния).
Ванеса продължаваше да плаче,а Мартин(от моста) отиде при нормалния Мартин и го удари в лицето.
-Ще му покажа,скъпа!Ще му покажа.-каза той.
Двамата се сбиха и Мартин(нормалния) победи.Другият го погледна и каза:
-Ти си виновен.Ти си виновен.Ти си виновен.
После тялото му започна да почернява и накрая се превърна в малък облак от дим.
-Скъпи,виждаш ли  онази къща?-попита го Ванеса и посочи една стара,изоставена къща.-Ела там в 16:15 часа и ще се видим.
След това тя изчезна.Мартин започна да се разхожда наоколо и постоянно си гледаше часовника.




                                                             16:10 часа
пътят към Сарафово

Мартин Колев погледна часовника си и се развълнува.Отиде към посочената къща.Отвори вратата.Когато влезе вътре тя се затвори.Вътре нямаше почти никаква светлина.След няколко минути се включиха лампите и той видя Ванеса.
-Знаех,че ще дойдеш.-каза му тя.-но се боя,че е твърде късно.
-Защо?!-уплашено попита той.
-Шапкарят е тук.Той иска да ми направи нещо!Трябва да избягаш оттук!Не можеш да ме спасиш!-изплака тя.
-Не се тревожи!Той няма да може да ти направи нищо!
-Ти не разбираш!
-Къде е той?
-Ето го!-каза Ванеса и посочи към една врата.
Вратата се отвори и оттам се подаде човекоподобна фигура,облечена в черно,с черна шапка,единствената част от лицето му,която се виждаше бяха червените очи.
-Здравей,Марти!-засмя се нещото-Боя се,че няма да можеш да се видиш с жена си!Съжалявам!
От ръката му започнаха да излизат дълги,черни нокти,които се насочиха към лицето на Ванеса.Тя започна да плаче.
-Бягай!Спасявай се!Моля те!-извика тя.
Вратата се отвори,но Мартин не излезе.Отиде към съществото и го удари в лицето,после извади ножа си и го наниза във врата.Оттам започнаха да излизат хлебарки и червеи.Шапкарят наддаде вик и го одраска по крака.Мартин после го прониза отново,този път в корема.Нещото го удари в главата и го избута в другата част на стаята.Ванеса изплака:
-Бягай!Моля те!Направи го за мен!
-Няма!-изкрещя той.
Чудовището вдигна ръката си,пълна с остри нокти и ги заби в лицето на Ванеса.Тази гледка беше едно от най-ужасните неща,който Мартин беше виждал.Лицето на Ванеса беше разрушено,видя се черепът й.Шапкарят си махна ръката от нея и я пусна на земята.Мартин изкрещя и се впусна към него.Започна много бързо да забива ножа си по тялото му.Накрая то падна на пода и изчезна.Мартин взе тялото на жена си,но след малко то се превърна в облак от дим.











                                                                          III
Честит рожден ден,Мария
                                                          19 януари
8:10 часа-Васил Априлов

Днес-19 януари,беше специален ден.Поне за Мария Димитрова и за повечето деца от класа й.Тази дата беше специална,защото беше рожденият й ден.Тя много се вълнуваше за 16:00 часа,защото тогава щеше да има парти на Кафене ,,Барселона'',което беше разположено на центъра.Мария вече беше почерпила класа и сега беше в банята.Там нямаше никой друг освен нея.Замечта се малко,започна да мисли затова,което ще се случи на партито.Надяваше се,че другите деца ще го харесат.Мислеше си,че ще го харесат,защото приятелката й Надежда празнуваше рождения си ден там всяка година.Димитрова реши да намери Надежда в голямото междучасие и да я пита как си е прекарала там.Беше много нервна,защото си мислеше,че няма да им хареса.Докато разсъждаваше по въпроса чу глас на дете от мивката си:
-Честит рожден ден,Мария!
Тя се обърна, за да види дали има някой зад нея,но не видя нищо.Започна да се оглежда наоколо,но нямаше никой.
-Не бъди глупава!Ето тук съм!-каза гласът.
Тя погледна към мивката и видя,че около сифона има кръв,която не беше нейната.Оттам започнаха да излизат хлебарки,стоножки,гъсеници,червеи и паяци.Стана й лошо.Най-големият й страх беше от такива гадинки.Тя изпищя и тръгна да бяга към стаята.По пътя видя,че няма никой в коридора и осъзна,че часът е започнал.Когато влезе,Георгиева я попита:
-Защо закъзня за час?!
-Много съжалявам,госпожо,видях нещо в банята!
-Какво толкова видя?-каза госпожата.
Всички деца в стаята започнаха да слушат и се обърнаха към нея с интерес.
-Видях......-изплашено започна да казва тя.
-Какво?-попита я Георгиева.
-От мивката започнаха да излизат насекоми.....Около нея имаше и кръв.-каза тя и почти щеше да се разплаче.
-Спокойно,понякога от каналите излизат такива неща.Сигурно си се порязала и така е дошла кръвта.Сега да започваме часа,нямаме време!-отговори й тя.


                                                                     9:00 часа

Мария вече беше решила задачите от учебника,учебната тетрадка и сборника.Затова нямаше какво да прави и разглеждаше учебника.Когато отгърна на следващата страница чу гласа от банята:
-Стига си учила!Трябва да си починеш!Погледни към прозореца!-подкани я той.
Мария съвсем се изплаши,но от любопитство погледна.Там видя светлосин балон,на стъклото до него беше написано ,,Честит рожден ден!''.Тя притеснено прошепна на Филип,който седеше до нея:
-Филип!Виж прозореца!
Детето погледна,без да види нищо
-Какво има?-попита я той.
Мария Димитрова се обърна и също не видя нищо,помисли си,че умът й си играе с нея,защото не можа да се наспи.Тодоров видя притесненото изражение на лицето й и прошепна:
-Какво има?
-Нищо-отвърна тя.
Звънецът би и всички тръгнаха да излизат от стаята.
Докато двете деца излизаха от стаята,Пешо ги заговори:
-Хора,може ли да ви кажа за нещо странно,което видях?Обещавате ли да го пазите в тайна?
-Да,разбира се.Вярвай ни.-отговори Филип.
-Мисля,че видях нещо паранормално в тоалетната.Докато седях в кабинката чух силен звук и надуших ужасна миризма.После някой започна да ми говори и знаеше името ми.
Пешко очакваше да се засмеят,но беше изненадан.Те го гледаха притеснено и започнаха да се потят.
-Ние..Н...Н-н-ние също видяхме нещо.-съобщи Тодоров.
-Докато бяхме в класната стая техниката се включи и прожектира моя снимка.После от нея започна да тече кръв и чухме гласове на малки деца от стените.-добави Мария.
-След това от едно шкафче се появи някакъв клоун и нападна Иван.Обаче той го удари с един стол и съществото падна на земята.След това започнахме да го удряме с маси и чинове,докато се превърна в локва от някаква течност и ни остави.Ти си първият,на когото казваме за това,защото мислехме,че ще ни вземат за луди.
-Тук се случва нещо!Това не може да е случайно!Да питаме и други хора дали имат такива проблеми!-каза Пешо.
-Добре,но да не казваме на целия клас,ще ни се подиграват постоянно.-отвърна Филип.
-Забравих да кажа нещо!Георги каза,че е видял някаква черна течност като вашата!-рече Пешо Костадинов.
-Да го питаме дали е видял нещо тогава.-предложи Димитрова.
-Ти луда ли си?Той ще каже на целия клас,че сме луди!-посъветва я Пешко.
-Той беше с нас когато видяхме клоуна.-каза Тодоров.
-Какво?Вие вече приятели ли сте с него?Нали знаете колко е ужасен!-ядосан им каза Пешо и избяга от стаята.
Филип и Мария тръгнаха да го търсят.



                  

                                                      9:05 часа
коридорът на 1-ия етаж

Пешко не можеше да повярва,че най-добрите му приятели са били и приятели на Георги.Докато слизаше по стълбите, му дойде идеята да потърси още доказателства за паранормални неща в училището.Също така си помисли,че може Мария и Филип да са го излъгали.Когато слезе на първия етаж видя господин Кацаров(учителя по физическо) и мъжът го заговори:
-Пешко?
-Да?
-Може ли да дойдеш с мен до салона,искам да ти покажа нещо.
-Добре,съгласен съм.
Двамата влязоха в празния салон по физическо и Кацаров си сложи ръката на рамото му и рече:
-Пешо,ти сигурно си любимият ми ученик,искам да те питам за нещо важно.
-Добре,питайте.
-Виждал ли си странни неща наоколо?-пита го господина с усмивка.
Пешо го погледна с разширени очи и отвърна:
-Д-да.В тоалетната видях нещо странно.
-Какво видя?
-Докато бях в кабинката чух силни звуци.После някой започна да казва името ми.
-А имаше ли някаква миризма,дете?-подсмихна се Кацаров.
-Да,много лоша,и вие ли сте виждали подобни неща?
-Аз видях някакъв клоун да се разхожда на двора,странно,нали?-отговори господина.
Пешо изведнъж надуши миризмата.Същата като в тоалетните.Стана му неудобно и каза:
-Господине,аз трябва да тръгвам.
Кацаров не каза нищо,само го гледаше как отива към вратата.Детето стигна до нея,но тя не се отваряше.
-Господине,може ли да ми отворите вратата?-попита той.
Господин Кацаров отиде до вратата,когато стигна се обърна към Пешо и му каза:
-Много си любопитно,момче.Ние сме тук.
Кацаров хвана Пешо за врата и започна да го души.Детето успя да го ритне в корема и започна да бяга към другата врата.Тя също беше заключена.Обърна се към Господина,но видя,че него вече го няма,а има някаква тъмно зелена,човекоподобна фигура.На лицето си нещото имаше само една голяма уста,с много остри зъби,по ръцете си имаше остри нокти и на всяка ръка имаше по едно жълто око,което гледаше към изплашеното лице на ученика.Пешо побягна колкото можа по-бързо от чудовището и влезе в една малка стаичка в другия край на салона.
-Ела тук,ела тук!Ще ви убием всички!-изкрещя нещото,докато бягаше към вратата.
Пешко се опита да звънне на 112,но телефонът му не се включваше.Съществото започна да блъска вратата и му каза:
-Какво ще правиш сега,момче?!Какво ще правиш сега,момче?!
Бедното дете започна да се оглежда наокло и видя пожарогасител.Веднага го взе и започна да чака за чудовището.След няколко секунди вратата се отвори и ужасът влезе при него.Пешо започна да го пръска с пяна и да го удря с предмета по главата.От нея започна да тече мръсна,застояла вода.Ученикът продължи да го атакува, докато чудовището  наддаде силен вик и се трансформира в локва от мръсна вода.



                                                           9:05 часа
столовата

След като Филип Тодоров чу историята на Пешо,разбра,че и други хора са ги виждали.Намери Христо Атанасов и реши да говори с него за това,защото му вярваше:
-Христо....
-Да,какво?-отговори приятелят му.
-По-рано днес си говорихме за някои странни неща,който се случват в училището.
-Какво имаш предвид?
-Аз и още три деца видяхме нещо в класната стая.Случиха се странни неща и човек,облечен като клоун ни нападна.Успяхме да го отблъснем,но не мисля,че е мъртъв.
-Затова ли техниката я няма?
-Да,точно така.Ти виждал ли си нещо?
-Не,да питаме ли още хора за това?
-По-добре да не го правим,може да ни помислят за луди.Трябва да споделяме нещата само с хора,на които вярваме.




                                                            9:05 часа
училищният двор

Мария Димитрова много искаше да разбере колко е хубаво на бар ,,Барселона'',затова реши да потърси Надежда.Не искаше да намери Пешо,защото си мислеше,че просто му трябва малко време за да се успокои.Започна да слиза по стълбите,за да отиде на първия етаж.Беше доста изморително да ходиш по тези дълги стълби,особено ако си се събудил преди около 30 минути.За щастие тя слизаше и се беше разсънила.Когато слезе видя Надежда на изхода,пълен с ученици.Бяха като крави във ферма.Мария реши да изчака децата да излязат,защото не й се ходеше там.Там миришеше ужасно и беше пълно с непознати.След като се махнаха,тя излезе  навън.Започна да се оглежда и след около минута видя Надежда.Забърза се към нея,но се спъна и падна.Когато това стана тя случайно видя часовника на училището.Щеше да се чувства много по-добре,ако не беше погледнала.Показваше 66:66,после се смени на УМ:РИ и след това стана нормален.Надежда я видя и я попита:
-Да ти помогна ли да станеш?
-Не,мога и сама.Може ли да те попитам нещо?
-Да,разбира се.
-Какво е твоето мнение за кафене ,,Барселона''?Ще си празнувам рождения ден там.
-На мен доста ми хареса.Гостите също много го харесаха.Даже мисля,че там е невероятно!Кога ще го празнуваш?
-Днес.Ти също си поканена!
-Ах,благодаря ти!Нямам търпение!Ще си прекараме чудесно!От колко часа е?
-От 16 часа,ето ти и поканата.-усмихна й се Мария,после подаде поканата.
-Ти какви неща харесваш?Не искам да ти взема нещо,което няма да ти хареса.
-Обичам книгите.
-Добре,благодаря.До по-късно!
-До по-късно!




                                                           9:10 часа
класната стая на 3Е клас

Иван Петков беше в класната стая и гледаше телефона си.Искаше да потърси неща свързани с ужасите,които той и приятелите му видяха.Първото нещо,което погледна бяха новините от Бургас.След като прегледа няколко публикации,видя нещо уникално,заглавието беше ,,Спящ мъж намерен в изоставена къща''.Стана му любопитно и реши да я погледне.Там пишеше:
Спящ,31 годишен мъж вчера беше намерен в изоставена къща на пътя към Сарафово.Идентифициран е като Мартин Желязков Колев.Засега не е установена причина,поради която той е влязъл.Около тялото имаше свежа кръв,но мъжът нямаше никакви рани.Беше задържан в полицията,но по-късно го освободиха,защото се установи,че не е било извършено убийство.Той твърди,че е видял мъртвата си жена там,и че някой се е опитал да го убие.Приятелите му твърдият,че не пие и не употребява наркотици.Все още е неизвестно какво се е случило там и откъде е кръвта.Случаят все още се разследва.
Петков беше почти сигурен,че мъжът е видял нещо паранормално,като чудовищата.Искаше да го намери и да говори с него за случаите,но знаеше,че това е невъзможно.На края на публикацията той видя нещо чудесно-номерът на Мартин.Развлънува се и веднага звънна.След няколко секунди Мартин Колев отговори:
-Ало?
-Вие Мартин Желязков Колев ли сте?
-Откъде знаеш името ми?!-уплашено отговори мъжът.
-Видях страница в новините за вас,там беше и номерът ви.
-Какво?Наистина?!Нямах никаква идея,че номерът ми е там!
-Какво точно видяхте в изоставената къща?
-Защо се интересуваш?
-Аз и още няколко деца в училището видяхме паранормални явления.Какво видяхте вие?
-Видях човек,облечен с тъмен костюм.Даже не знам дали беше човек.Имаше много дълги нокти.Започнах да го ръгам с ножчето си и го убих.От него започна да излиза и някаква черна смес.Вие същото нещо ли видяхте?
-Не,видяхме клоун.От него също започна да тече смес.
-Какво правеше?
-Излезе от едно шкафче и искаше да ни атакува.За щастие успяхме да го убием,като го удряхме със столове и маси докато се превърна в течността,която описахте.
-Тук се случва нещо странно,трябва да се действа.
-Може да се срещнем на живо.
-Къде?
-Вие преценете.
-Може на Пантеона.Вие кой клас сте?
-Трети,но ще дойдем сами.
-А кога?
-Може в 14:30 утре.
-Добре,пази се,дете.
Разговорът приключи и Пешко влезе в стаята.После каза:
-Иване.....Видях нещо в салона по физическо.....Ти виждал ли си странни неща наоколо?
-Чакай,ти не знаеш ли?
-Не?
-Аз и Георги бяхме в класната стая,после Филип и Мария се присъединиха......
-А,да,знам.Казаха ми.Вие какво правихте?
-Георги ме беше накарал да напиша някакви глупости в тетрадката на Мария и ме заплашваше.
-Може ли да ти кажа какво видях?
-Да.
-Влязох в салона и започнах да си говоря с Кацаров.Той започна да се държи странно и се опита да ме удуши.После се превърна в някакво....нещо,не мога да обясния какво точно беше.За щастие намерих пожарогасител и го убих с него.
-Слушай,видях нещо по новините,беше за човек,който казва,че е видял нещо паранормално.Намерих номера му и му звъннах.Разбрахме се да се срещнем на пантеона утре.
-Какво?!Може да ни убие!
-Не,няма.Там винаги има много хора и той звучеше честно.Това е шансът ни да разберем повече за чудовищата.
-Кой ще ходи?
-Аз,ти,Мария и Филип.
-Добре,ще видим.







                                                            13:30 часа
коридора на 3-я етаж

Мария Димитрова вече знаеше,че утре в 14:30 ще се видят с Мартин Колев и си мислеше,че е малко глупаво, но все пак щеше да отиде.Сега вървеше към тоалетната.Когато стигна,видя брат си,който беше в първи клас и би трябвало отдавна да си е тръгнал от училище.Той не каза нищо и влезе в кабинката.
-Какво правиш?-уплашено попита Мария.
Тя влезе в същата кабинка и изведнъж се озова в кафене ,,Барселона''.Пред нея имаше голяма маса,на която бяха седнали всички деца от класа й,заедно с брат й.Имаше две свободни места.Нещо избута Мария към едно от тях.Преди да може да направи нещо,се появиха няколко цветни въжета и я завързаха.Не можеше да стане оттам.Всички деца гледаха усмихнато към нея.Пешо,който седеше до нея,й съобщи:
-Честит рожден ден,Мария!Сигурно се чудиш за кого е свободното място ей там.
Малкият й брат после се засмя и каза:
-Това свободно място е за господин Базан!
Мария нямаше никаква идея какво става.Когато чу за кого е свободното място й стана лошо.Името ,,Базан'' беше същото като това,което чу в класната стая,когато клоунът ги атакува.
-КАКВО СТАВА ТУК??!ОСВОБОДЕТЕ МЕ!!!!!-ПРОВИКНА се тя.
Всички я погледнаха учудено и усмивките им изчезнаха.
-ТОВА РЕАЛНО ЛИ Е?!!ОТГОВОРЕТЕ МИ,МОЛЯ ВИ!!!!-ПРОВИКНА се отново Мария.
-Не знаеш ли?Това е рождения ти ден!-отговори й Пешко.
Дойде един сервитьор и подаде на Мария парче торта,със син крем.
-Ако я изядеш ще можеш да си тръгнеш!-съобщи Пешо.
Мария набучи едно парче,но то веднага се стопи и се превърна в черната течност.Ученичката замръзна от страх и погледна към чинията си.Там обаче нямаше никаква торта.Това,което тя видя беше ужасяващо.Видя дълга,черна змия в чинийката.Нададе силен вик,изпълнен със страх.След това започна да се чува циркова музика и всички други на масата започнаха да пеят:
-Happy birthday to you!Happy birthday to you!Happy birthday to you!Happy birthday,dear Mar...
Мария взе вилицата си и я забучи в окото на Пешко.Всички млъкнаха.Пешо започна да плаче и се превърна в облак от дим.Децата продължиха да пеят:
-Go to hell,dear Maria!Go to hell,dear Maria!Go to hell,dear Maria!Burn to death,dear Maria!
Децата спряха да пеят и цирковата музика спря,после се усмихнаха и едновременно казаха:
-Господин Базан идва!Господин Базан идва!Господин Базан идва!Господин Базан идва!Господин Базан идва!
Клоунът от преди се подаде от масата и седна на празното място.
-Честит рожден ден,Мария!-засмя се той и тръгна към нея.
-Не ме е страх от теб!-каза му тя.
Мария взе вилицата и разряза въжето,после започна да бяга към изхода.Клоунът тръгна след нея.
-Сега на гоненица ли ще си играем?!-каза той.
Мария излезе от кафенето и затвори вратата.Мислеше си,че е в тоалетната,но се намери в черна стая,пълна с цветни врати.Отвори едната и на другата страна видя ковчег, той се отвори и от вътре излезе брат й.
-Ела при нас в цирка,Мария!-усмихна й се той.
-Ти не си реален,ТИ НЕ СИ РЕАЛЕН!-изкрещя Димитрова и заби вилицата в лицето му.
Брат й се разтопи и отново се появи черното нещо.Вратата към кафенето се отвори и оттам излезе чудовището.
-Ох,не!Ти уби брат си!Какво ще правиш сега?-каза й чудовището.
-Не ме е страх от теб!-извика Мария и заби вилицата в крака му,после отвори друга врата.Там имаше стая пълна с дълги,остри ножове.Тя взе един от тях и започна да го наръгва,накрая отряза главата на нещото и тялото му падна на земята.След това се отвори врата към тоалетната и детето излезе.






____________
* Впрочем от 19 ноември вече си има име, както и промо постер :) Текат редакции. Авторът е на поста си и твори.











Няма коментари: